През 1946 г. на един басейн в Париж екзотичната танцьорка Мишел Бернардини за пръв път се показва пред публика по бански костюм от две части. Създателят му Луи Реар така и не успял да убеди професионалните манекенки да дефилират с такъв бански, който открива пъпа и показва толкова много от женското тяло в сравнение с традиционните цели плажни костюми. Съществуват обаче редица археологически доказателства – фрески и мозайки, които сочат, че подобия на тези бански са били носени от жените още през Античността.
Минават около десетина години в опит дамските бикини (бикини се използва често като синоним на бански от две части) да се наложат. В началото мнозинството от жените не ги приемат, смятат ги за обидни и неприлични. Дори ги забраняват в доста държави – Австралия, Белгия, Испания, Италия, Португалия, а Ватикана остро осъжда носенето им.
Между 1950-1960 г. тези бански започват да стават все по-популярни. През 1956 г. Бриджит Бардо им отдава признание във филма на Роже Вадим „И бог създаде жената”. През 1957 г. Джейн Мансфийлд се появява на корицата на „American Life“ по червен бански от две части. Друга незабравима актриса по бикини е Урсула Андерс във филма „ Агент 007 срещу доктор Не” (1962 г.), където тя се появява в една от култовите сцени в зашеметяващ бял бански костюм.
Постепенно все повече жени се осмеляват да ги носят по плажовете, водени не само от модата, но и от възможността да получат тен на по-голяма част от тялото си.
В ерата на пин-ъп стила, модните икони като Джейн Мансфийлд, Мерилин Монро, Бети Пейдж, списания като Воуг налагат тези бански като тотален хит, като незаменимо средство на жените, които искат да изглеждат секси и съблазнителни. Пин-ъп стилът създава образите на жената-кукла, фаталната жена, жената-секс символ и всякакви подобни креатури на „идеалната” Жена. Този стил прави жените да изглеждат съблазнително, кокетно и провокативно, без обаче да излъчват вулгарност. Той властва най-вече в САЩ, но е популярен и в някои европейски страни. Емблематични илюстратори на тази модна вълна са Алберто Варгас и Жил Елвгрен. Пин-ъп жени и девойки по бикини масово се появяват по списания, постери, календари, колекционерски картички.
С годините банските стават все по-оскъдни и покриват все по-малка част от женското тяло. Но периодично ретро визията и интересът по модните икони на 50-те години на 20-ти век се възраждат.
Моля, споделяйте и коментирайте статията!
Автор: Венета Зидарова






































